самоназначи

Речник на българския език

1. самоназначи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоназначи е производна форма на самоназнача (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоназначи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоназначи е производна форма на самоназнача (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоназначи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоназначи е производна форма на самоназнача (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самоназначи — повелително наклонение, ед. ч.

самоназначи е производна форма на самоназнача (повелително наклонение, ед. ч.).