самоназначало

Речник на българския език

1. самоназначало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоназначало е производна форма на самоназнача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоназначало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоназначало е производна форма на самоназнача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).