самоназначавал си

Речник на българския език

1. самоназначавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоназначавал си е производна форма на самоназначавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоназначавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоназначавал си е производна форма на самоназначавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоназначавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоназначавал си е производна форма на самоназначавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).