самонаемаше

Речник на българския език

1. самонаемаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самонаемаше е производна форма на самонаемам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самонаемаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самонаемаше е производна форма на самонаемам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).