самонаемахте

Речник на българския език

1. самонаемахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

самонаемахте е производна форма на самонаемам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самонаемахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

самонаемахте е производна форма на самонаемам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).