самонаемаха

Речник на българския език

1. самонаемаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самонаемаха е производна форма на самонаемам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонаемаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самонаемаха е производна форма на самонаемам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).