самонаемах

Речник на българския език

1. самонаемах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самонаемах е производна форма на самонаемам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самонаемах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самонаемах е производна форма на самонаемам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).