самонаемал

Речник на българския език

1. самонаемал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаемал е производна форма на самонаемам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонаемал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонаемал е производна форма на самонаемам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самонаемал — мин. деят. св. прич. м. р.

самонаемал е производна форма на самонаемам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самонаемал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самонаемал е производна форма на самонаемам (мин. деят. несв. прич. м. р.).