самонавило съм

Речник на българския език

1. самонавило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самонавило съм е производна форма на самонавия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонавило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самонавило съм е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).