самонавила съм

Речник на българския език

1. самонавила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самонавила съм е производна форма на самонавия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самонавила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самонавила съм е производна форма на самонавия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).