самонавиело съм

Речник на българския език

1. самонавиело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самонавиело съм е производна форма на самонавия (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).