самонавиваха

Речник на българския език

1. самонавиваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самонавиваха е производна форма на самонавивам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самонавиваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самонавиваха е производна форма на самонавивам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).