самонавивало си

Речник на българския език

1. самонавивало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонавивало си е производна форма на самонавивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонавивало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонавивало си е производна форма на самонавивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самонавивало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самонавивало си е производна форма на самонавивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).