самонавивало е

Речник на българския език

1. самонавивало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонавивало е е производна форма на самонавивам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонавивало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонавивало е е производна форма на самонавивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самонавивало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонавивало е е производна форма на самонавивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).