самонавивало

Речник на българския език

1. самонавивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонавивало е производна форма на самонавивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самонавивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самонавивало е производна форма на самонавивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самонавивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самонавивало е производна форма на самонавивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самонавивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самонавивало е производна форма на самонавивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).