самонавивал

Речник на българския език

1. самонавивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонавивал е производна форма на самонавивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самонавивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самонавивал е производна форма на самонавивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самонавивал — мин. деят. св. прич. м. р.

самонавивал е производна форма на самонавивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самонавивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самонавивал е производна форма на самонавивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).