самонавива

Речник на българския език

1. самонавива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самонавива е производна форма на самонавивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самонавива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самонавива е производна форма на самонавивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самонавива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самонавива е производна форма на самонавивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).