самолинчуваха

Речник на българския език

1. самолинчуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самолинчуваха е производна форма на самолинчувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самолинчуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самолинчуваха е производна форма на самолинчувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).