самолинчувал съм

Речник на българския език

1. самолинчувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал съм е производна форма на самолинчувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самолинчувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал съм е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самолинчувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал съм е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).