самолинчувал си

Речник на българския език

1. самолинчувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал си е производна форма на самолинчувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самолинчувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал си е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самолинчувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал си е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).