самолинчувал е

Речник на българския език

1. самолинчувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал е е производна форма на самолинчувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самолинчувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал е е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самолинчувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал е е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).