самолинчувало съм

Речник на българския език

1. самолинчувало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самолинчувало съм е производна форма на самолинчувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самолинчувало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самолинчувало съм е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самолинчувало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самолинчувало съм е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).