самолинчувало си

Речник на българския език

1. самолинчувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самолинчувало си е производна форма на самолинчувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самолинчувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самолинчувало си е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самолинчувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самолинчувало си е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).