самолинчувало

Речник на българския език

1. самолинчувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самолинчувало е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самолинчувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самолинчувало е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самолинчувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самолинчувало е производна форма на самолинчувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самолинчувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самолинчувало е производна форма на самолинчувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).