самолинчувала

Речник на българския език

1. самолинчувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самолинчувала е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самолинчувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самолинчувала е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самолинчувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самолинчувала е производна форма на самолинчувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самолинчувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самолинчувала е производна форма на самолинчувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).