самолинчувал

Речник на българския език

1. самолинчувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самолинчувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самолинчувал е производна форма на самолинчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самолинчувал — мин. деят. св. прич. м. р.

самолинчувал е производна форма на самолинчувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самолинчувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самолинчувал е производна форма на самолинчувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).