самолинчува

Речник на българския език

1. самолинчува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самолинчува е производна форма на самолинчувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самолинчува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самолинчува е производна форма на самолинчувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самолинчува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самолинчува е производна форма на самолинчувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).