самоликвидирало е

Речник на българския език

1. самоликвидирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоликвидирало е е производна форма на самоликвидирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоликвидирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоликвидирало е е производна форма на самоликвидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоликвидирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоликвидирало е е производна форма на самоликвидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).