самоликвидирали

Речник на българския език

1. самоликвидирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоликвидирали е производна форма на самоликвидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоликвидирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоликвидирали е производна форма на самоликвидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоликвидирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоликвидирали е производна форма на самоликвидирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоликвидирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоликвидирали е производна форма на самоликвидирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).