самоликвидирала

Речник на българския език

1. самоликвидирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоликвидирала е производна форма на самоликвидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоликвидирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоликвидирала е производна форма на самоликвидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоликвидирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоликвидирала е производна форма на самоликвидирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоликвидирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоликвидирала е производна форма на самоликвидирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).