самоликвидирал

Речник на българския език

1. самоликвидирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоликвидирал е производна форма на самоликвидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоликвидирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоликвидирал е производна форма на самоликвидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоликвидирал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоликвидирал е производна форма на самоликвидирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоликвидирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоликвидирал е производна форма на самоликвидирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).