самоликвидира

Речник на българския език

1. самоликвидира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоликвидира е производна форма на самоликвидирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоликвидира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоликвидира е производна форма на самоликвидирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоликвидира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоликвидира е производна форма на самоликвидирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).