самолекуваха

Речник на българския език

1. самолекуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самолекуваха е производна форма на самолекувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самолекуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самолекуваха е производна форма на самолекувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).