самолекувах

Речник на българския език

1. самолекувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самолекувах е производна форма на самолекувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самолекувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самолекувах е производна форма на самолекувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).