самолекувал си

Речник на българския език

1. самолекувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самолекувал си е производна форма на самолекувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самолекувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самолекувал си е производна форма на самолекувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самолекувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самолекувал си е производна форма на самолекувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).