самолекувал е

Речник на българския език

1. самолекувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самолекувал е е производна форма на самолекувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самолекувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самолекувал е е производна форма на самолекувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самолекувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самолекувал е е производна форма на самолекувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).