самолекувало

Речник на българския език

1. самолекувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самолекувало е производна форма на самолекувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самолекувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самолекувало е производна форма на самолекувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самолекувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самолекувало е производна форма на самолекувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самолекувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самолекувало е производна форма на самолекувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).