самолекувал

Речник на българския език

1. самолекувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самолекувал е производна форма на самолекувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самолекувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самолекувал е производна форма на самолекувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самолекувал — мин. деят. св. прич. м. р.

самолекувал е производна форма на самолекувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самолекувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самолекувал е производна форма на самолекувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).