самолекува

Речник на българския език

1. самолекува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самолекува е производна форма на самолекувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самолекува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самолекува е производна форма на самолекувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самолекува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самолекува е производна форма на самолекувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).