самокоригирал си

Речник на българския език

1. самокоригирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самокоригирал си е производна форма на самокоригирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самокоригирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самокоригирал си е производна форма на самокоригирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самокоригирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самокоригирал си е производна форма на самокоригирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).