самокоригирало си

Речник на българския език

1. самокоригирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самокоригирало си е производна форма на самокоригирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самокоригирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самокоригирало си е производна форма на самокоригирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самокоригирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самокоригирало си е производна форма на самокоригирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).