самокоригирало е

Речник на българския език

1. самокоригирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самокоригирало е е производна форма на самокоригирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самокоригирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самокоригирало е е производна форма на самокоригирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самокоригирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самокоригирало е е производна форма на самокоригирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).