самокоригирал

Речник на българския език

1. самокоригирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самокоригирал е производна форма на самокоригирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самокоригирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самокоригирал е производна форма на самокоригирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самокоригирал — мин. деят. св. прич. м. р.

самокоригирал е производна форма на самокоригирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самокоригирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самокоригирал е производна форма на самокоригирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).