самокоригира

Речник на българския език

1. самокоригира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самокоригира е производна форма на самокоригирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самокоригира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самокоригира е производна форма на самокоригирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самокоригира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самокоригира е производна форма на самокоригирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).