самоиронизирал съм

Речник на българския език

1. самоиронизирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоиронизирал съм е производна форма на самоиронизирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоиронизирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоиронизирал съм е производна форма на самоиронизирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоиронизирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоиронизирал съм е производна форма на самоиронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).