самоиронизирало съм

Речник на българския език

1. самоиронизирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоиронизирало съм е производна форма на самоиронизирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоиронизирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоиронизирало съм е производна форма на самоиронизирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоиронизирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоиронизирало съм е производна форма на самоиронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).