самоиронизирало си

Речник на българския език

1. самоиронизирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоиронизирало си е производна форма на самоиронизирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоиронизирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоиронизирало си е производна форма на самоиронизирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоиронизирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоиронизирало си е производна форма на самоиронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).