самоиронизирало

Речник на българския език

1. самоиронизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиронизирало е производна форма на самоиронизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоиронизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиронизирало е производна форма на самоиронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоиронизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоиронизирало е производна форма на самоиронизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоиронизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоиронизирало е производна форма на самоиронизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).