самоиронизирал

Речник на българския език

1. самоиронизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоиронизирал е производна форма на самоиронизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоиронизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоиронизирал е производна форма на самоиронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоиронизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоиронизирал е производна форма на самоиронизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоиронизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоиронизирал е производна форма на самоиронизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).