самоимунизирах

Речник на българския език

1. самоимунизирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоимунизирах е производна форма на самоимунизирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоимунизирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоимунизирах е производна форма на самоимунизирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).